Това ще означава положителна миграция и доста работа за предприятията, които са тук, но ще има и някои негативни процеси, смята икономистът – визионер
„И 18 и 50-годишните ще трябва да минат през един и същи процес – преквалификация и непрекъснато запознаване с новите технологии“
Таня Грозданова
Георги Стоев завършва английската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си пък като макроикономист в Института за пазарна икономика. Съосновател е на аналитичното звено Industy Watch. В момента е стратегически консултант на водещите проекти за индустриални зони в България и председател на платформата за дигитална трансформация на традиционните индустрии Trakia.Тech, с която е сред организаторите на Международния бизнес форум „Индустрия 4.0“, който се проведе за трети път в Пловдив през изминалата седмица. На конференцията, чиято тема тази година бе „производство от ново поколение или как свързаните устройства и интелигентните технологии оптимизират работния процес“, разговаряхме с Георги Стоев, който преди няколко години избра Пловдив, пред София, за място за живеене.
Реално ли звучи за вас темата на бизнес форума и как виждате в близко бъдеще успешното яхване на вълната, наречена „Индустрия 4.0“ на местна почва?
Надявам се да е реално, защото това, което наричаме бъдеще на много места по света вече е настояще. Иска ми се ние като цялостен имидж, като град, като Тракия икономическа зона, да бъдем от онези, които са изпреварващи, а не догонващи. Иска ми се самият имидж на страната да бъде променен от индустриален, от един момент, в който бяха добре дошли основни инвеститори, които търсят много хора за много нискотехнологични дейности, да го изместваме към такива с високотехнологични, висококвалифицирани и много хора с по-високи доходи. Това е всъщност решението на проблема с работната ръка.
Хората трябва да започнат да се връщат в България, повече млади хора трябва да остават в България, самата миграция в страната трябва да се засили. Това означава, че ако Пловдив запази своята позиция на лидер в индустрията, да я запази, ставайки високотехнологичен лидер. Това от своя страна означава все повече инженери да идват в града, които може би да не са от Пловдив. Процесът ще означава положителна миграция, ще значи и доста работа за самите предприятия, които вече са тука.
Ще има и някои негативни процеси. По-нискотехнологични компании, които не могат да се модернизират, ще се изнесат от града.
Това са процеси, които касаят близкото бъдеще и смятам, че ще се случат в следващите две или три години.
Това ще променили картата на пазара на труда? Без квалификация, без сериозен мотив за образование, това ще е невъзможно.
То все още може и без квалификация човек да си намери работа, но това няма де е дълго така. Бъдещето ще иска все пак хора, които имат базова грамотност в технологиите и ще имат желание да се адаптират непрекъснато, да получават нови умения и знания.
Това означава, че както тийнейджърите, които завършват сега 12-и клас, така и хора, които са на 50 години, ще трябва да минат през един и същи процес – преквалификация и непрекъснато запознаване с новите технологии.
Не казвам, че всички трябва да станем инженери, но със сигурност новите работни места ще бъдат все повече извън традиционните, както сме свикнали да ги наричаме „дигитални“ индустрии. Те ще бъдат в сектори като производството, логистиката, здравеопазването, където ще търсим все повече талант, който да оптимизира и дигитализира тези стари индустрии.
Това е големият смисъл на тази конференция. Тя прави мост между новите дигитални сектори и старите по-бавно променящи се традиционни индустрии.
По повод протеста на пенсионерите на жълтите павета – може ли наистина индустрията да рамкира падането на тавана на пенсиите, увеличаване на доходите на хората от третата възраст, които са най-уязвими и нямат пред себе си алтернативни шансове?
Аз си мисля, че въпросът е много добър. Ние, чисто политически, сме свикнали винаги големите политики за се насочват към младите хора. Винаги говорим за това какво трябва да бъде образованието, за да може нашите деца да бъдат адекватни на пазара на труда. Това, което забравяме е, че има много хора, които не са млади вече. И като казвам немлади, аз лично дефинирам младостта с моята възраст – под 43 си млад, над 43 си стар. Шегувам се. Но това, което забравяме е че има много хора на 50 години, които нямат работа не защото не искат да работят, не защото са болни, а защото наистина тяхната квалификация, която може да е била и висше образование, просто не е адекватна на сегашните изисквания на пазара на труда.
Друго, което подценяваме е, че част от възрастните хора също са потенциални предприемачи. Ние като кажем предприемаческа енергия, старт ъп и нови инициативи, ние виждаме хора на 23. Истината е, че много предприемачи са така наречените възрастни хора.
Трябва да променим нашия фокус и пак казвам това е основно политически фокус. Ако се измести от младите към старите ще промени много. Нека ви припомня, че 50 процента от мъжете на възраст между 55 и 60 години изобщо не участват на пазара на труда. Тоест, те не просто не са безработни, тях просто ги няма в активната работна сила, което е притеснително.
Или пък са в сивия сектор?
Да, статистиката когато измерва активна работна сила, там са хора, които работят на трудов договор, самонаети лица, собственици на предприятия, фрилансъри и безработни, които декларират че търсят някакво заетост.
Но 50 на 100 от мъжете над 55 години е меко казано странно?! Все пак става дума за икономика с много възможности, като българската.